| |
 Благой
Христов
Роден съм на 23 декември 1980 в гр. Стара Загора.
По спорта се запалих през 98-ма, бях донаборник последна
година в училище. По онова време военните плащаха на
клубовете да обучават донаборници (момчета последна
година в училище). Всеки можеше да скача безплатно,
само ако иска. И разлепяха обяви по училищата да набират
кандидати. Аз видях една такава обява и това беше –
реших за 5 секунди, че ще ставам парашутист. Спомням
си, че тръгнах да търся летището още преди да съм свършил
училище, неможех да дочакам. И много се изкефих, че
инструктора беше жена :) Обучавахме се един месец преди
да скочим, по няколко пъти в седмицата. Скачахме от
площадките за приземяване, скатавахме, после имаше теория.
След първите скокове започнахме да ходим в Овощник –
Казанлък, където беше още по-голям купон. На скоковете
се събирахме по 40-50 човека. Тогава започнах да скачам
и на свободно падане, спомням си, че на 11-я скок правех
10 секунди свободно падане и инструктора от Овощник,
Краси, ми се кара, защото 10 секунди падах по гръб...
Ама аз се кефех :) Започнах да скачам с PD , RS-8, yt-15,
parafoil. Когато влязох в казармата имах 29 скока. Там
за една година направих само 5 скока и то на автомат,
но поне се скачаше. Там за пръв път скочих от L410,
което беше единственото хубаво преживяване. След като
се уволних продължих да скачам главно в Овощник. Направих
още около 30 скока и през 2001-ва заминах да работя
в Кипър, където за 5 години направих само 15 скока –
много нещастен период. През 2007-ма се преместих в Торонто,
където има около 10 дроп зони – истински рай. Започнах
пак да скачам през зимата на 2008, беше студено -15
градуса, обаче не ме интересуваше, исках само да скачам.
Понеже нямах парашутна книжка ме накараха да почна от
начало на автомат, след 2 скока ме пуснаха на свободно.
Взех соло сертификат същия месец, сега се боря за А
лиценз. Това лято направих 100 скока, окъпаха ме целия
с вода – традиция :)
Снимки
|
|
