Запалих се по парашутизма, когато бях на 15. На 16
започнах с теоритичната подготовка. По това време живеех
в Габрово. За теорията нямаше проблеми, обаче като непълнолетен,
за скоковете трябваше да се подпишат и двамата родители.
Проблем. Веднъж само подметнах, че имам интереси кам
парашутите.... не ме и изслушаха - твърдо НЕ. Аз не
се отказах, разписах ги и двамата.
Първия си скок направих 1988 на летище Междене, близо
до Габрово.
През 1989 правех около 30-ти скок от 1600м и в свободно
падане разпознах зелената жигула на баща ми паркирана
близо до старта, бяха разбрали. От училище им казали,
че постоянно отсъствам от практика. Изтръпнах... чудех
се дали да отварям парашута, като си представих какво
ме чака... Но вместо да се случи нещо лошо баща ми дойде
при мен и ме запрегръща радостно. Направо неможех да
повярвам. сигурно са си мислели, че бягам от практика
за да правим глупости с моите приятели *металите*, това
за тях беше ужас.
През 1990 направих 52-ри скок и влязох в казармата,
а след това заминах за Германия. И така 14 дълги години
никакви скокове. През 2004 не издържах и направих в
Германия АФФ, взех лиценз, а 2006 си купих парашут.
Наскоро трябваше да го продам заради световната финансова
криза.
Но лиценза си остава и се надявам, че съвсем скоро ще
мога да си купя отново парашут.
В момента имам 182 скока и дано да не чакам пак 14 години.
Но по-добре късно отколкото никога.
Христо
Рачев 
