Скок с парашут - най-често задаваните въпроси

Какво е скок "Тандем"?

Скокът "Тандем" е най-лесният начин да се запознаете с парашутизма и чувството при свободно падане. По време на тандемен скок вие сте закопчани отпред на подвесната система на тандем инструктор. Тандем инструкторите са професионалисти, които имат минимум 500 скока зад гърба си, а в повечето случаи няколко хиляди. Те имат грижата да отворят парашута, да го управляват и да се приземите заедно невредими на земята. Ако имате желание биха могли да ви дадат да поуправлявате парашута или дори да издърпате ръчката за отварянето му, но можете и просто да се насладите на парашутния скок само като се "возите" безгрижно. Подготовката за тандемен скок отнема около 20 минути и се изисква да бъдете в задоволително здравословно състояние.

AFF е съкращение от английското Accelerated Free Fall (ускорено свободно падане) и е най-бързият метод за обучение на професионални квалифицирани парашутисти. Също така е най-лесният за усвояване, като в рамките на 40-50 секунди свободно падане инструктора подава на ученика сигнали с ръце за отработване на правилната стойка и изчистване на техниката при свободното падане. Повечето скокове се извършват от височина около 3000-4000 м. Погледнат цялостно и разпределен във времето, AFF излиза по-евтин, отколкото статичните методи.

Чувството не е като стомашното напрежение, предизвиквано от влакчетата в увеселителните паркове. Тъй като се оформя нещо като въздушна възглавница около тялото, се създава усещане, наподобяващо плаване във вода, но далеч по-потресаващо.

Обичайната скорост при свободно падане е към 220 км/ч или изминаване на около 50 метра в секунда, но тя би могла да намалява или да расте в зависимост от размера на тялото, позицията и използвания костюм. При опитни парашутисти са измервани и скорости над 500 км/ч, като за измерването се използват специални уреди.

Ще мога ли да дишам в свободно падане?

Свободното падане и летенето с парашута след отварянето му не затрудняват дишането, но въпреки това, някои хора споделят, че при първият си скок са дишали трудно. Това не се дължи на липса на кислород, а на прилива на адреналин и вълнението от първите скокове от самолет. При някои се случва на вратата на самолета да вдишат въздух и да го задържат. Когато излезете от самолета трябва да продължите да вдишвате и издишвате, така както го правите и на земята.

Благодарение на новите технологии в разработката и подобряването на материалите от които е направен парашута, както и заради усъвършенстването на механизма на отваряне, вече е почти невъзможно това да ви се случи. А ако все пак това стане, имате втори резервен (запасен) парашут, който да отворите. Запасния парашут дори е снабден с умен електронен уред, който отваря автоматично запасния парашут, ако установи че при преминаването на определена височина, вие се движите все още твърде бързо към земята (свободно падане, а не снижаване).

Повечето скочили за първи път споделят, че отварянето не е толкова рязко, отколкото са очаквали да бъде. Почти невъзможно е да получите някакви наранявания от отварянето на парашута. Въпреки това, ако смятате, че имате здравословен проблем, който би могъл да ви попречи да скочите с парашут е добре да се консултирате преди това с лекар.

Много хора се притесняват от това упражнение, но много други го намират за лесно. След отварянето на парашута скоростта на падане намалява до около 30 км/ч и направляването му е само въпрос на опит, който се трупа сравнително бързо.

Последните разработки на материите за парашути позволяват плавно и меко кацане. Притеснения не трябва да имат дори юнаци с по-голяма телесна маса.

Процедурата по сгъването на парашута и прибирането му в контейнера се нарича скатаване. Скатаването се изучава заедно с останалите тънкости на скайдайвинга. Никой не очаква от вас да си скатавате парашута след първия скок. А до края на обучението вече ще сте експерт.

Всеки изпитва това чувство в една или друга степен. Някои намират първия скок за най-шокиращ, други започват да се плашат с напредване на обучителния процес. Причина за това винаги е адреналиновото гъделичкане в корема, което с течение на времето бива подчинено единствено на удоволствието. Когато се премине този етап, настъпва истинското удовлетворение от спорта в първичния му вид.

В последно време се регистрират едва 30 +/- смъртни случаи в САЩ, в следствие на парашутизъм. Повечето от тях са на опитни парашутисти занимаващи се с дисциплината "swooping" и извършващи опасни маневри заради тръпката в близост до земята.
В повечето случаи е доста по-голяма вероятността да бъдете убити докато шофирате до летището например, отколкото по време на парашутен скок. Ако обръщате внимание на състоянието на екипировката си и спазвате всички процедури по безопасност, както ще ви обучат инструкторите, всички опасности ще бъдат сведени до минимум. Също така никога не бива да се притеснявате да задавате въпросите си, колкото и глупави да ви се струват на инструкторите или по-опитни парашутисти.