| |
Курс за първи скок - схема на
обучение
Солов скок: Обща част
Забележка: Нуждите на работата
определят реда на представяне на темите, преподавани
в курса за първи скок. Тази част може да бъде преподавана
от помощник инструктора под на блюдението на инструктор
на БНАК.
ОРИЕНТИРАНЕ В ЕКИПИРОВКАТА ЗА ЕДИНИЧЕН СКОК
1. Разположение на всички ръкохватки.
2. Отговорност за екипировката
а. В ниво 1 инструкторът на БНАК носи отговорност за
правилното поставяне, прогонване и проверка на екипировката:
(1) преди поставяне на парашута;
(2) преди качването във ВС;
(3) Във ВС малко преди отделянето;
б. Обучаемите по програма IAD и по програма с автоматично
въже проверяват устройствата за отваряне преди да заемат
позиция извън ВС.
в. Докато е извън или във ВС, с помощта на инструктора
обучаемият пази ръчките от задействане по невнимание.
3. Висотомерът показва височината над земната повърхност
в хиляди метра;
а. това е чувствителен прибор, който трябва да се пази
и с който да се работи много внимателно;
б. висотомерът отчита относителната височина, т. е.
над мястото, на което е поставен на нула;
в. понякога той се поврежда и трябва освен по него височината
да се проверява чрез секундомера и с поглед към земята;
г. употреба на висотомера при свободно падане:
(1) За първите 10 секунди в свободно падане парашутистът
изминава около 300 m (1000 ft); за всеки следващи 5-6
секунди той изминава по още 300 m (1000 ft).
(2) Стрелката на висотомера по време на свободно падане
се движи назад (от по-голяма към по-малка височина)
със същата скорост, с която се движи секундната стрелка
на часовника.
(3) В свободно падане обучаващите се трябва да поглеждат
висотомера
-- след всяка задача по време на свободното падане;
-- когато изпаднат в затруднение при изпълнението на
текущата задача;
-- когато не са сигурни на каква височина се намират;
-- постоянно, през няколко секунди.
(4) Ако парашутистът по време на свободно падане загуби
представа на каква височина се намира, той трябва незабавно
да отвори парашута.
д. Обучаващи се по програма IAD и по програма с автоматично
въже:
с отделянето от ВС започват да броят (1001,1002, 1003
... ) за да знаят колко секунди са изтекли.
е. Всички обучаващи се използват висотомер.
ж. Най важната задача на парашутиста при свободното
падане е да преценява височината, на която се намира.
4. Отварянето на парашута става на три етапа:
а. То започва с отваряне на контейнера (раницата), което
става по един от трите начина:
(1) изтегляне на ръчката за отваряне;
(2) изхвърляне с ръка на изтеглящото парашутче;
(3) от закаченото във ВС автоматично въже.
б. След отварянето на контейнера куполът излиза от него;
в. Попаднал във въздушната струя, куполът се напълва
с въздух.
5. Най-късно три секунди след отварянето парашyтистът
трябва да се убеди, дали куполът се е отворил правилно
и дали е управляем.
6. Куполът се е отворил правилно и е напълнен.
За да бъде приземяването безопасно, парашутният купол
трябва да има правилна форма и да е управляем, а преди
приземяването да може да намалите хоризонталната скорост
и да приземите с малка скорост на снижаване. Куполът
има правоъгълна форма, той е свързан чрез носещи върви,
които са съединени с четирите носещи колана на подвесната
система, а над главата на парашутиста, над края на носещите
колани, има правоъгълно платно, наречено слайдър. Слайдерът
помага за правилна последователност при напълването
на купола и по време на напълването се плъзга по вървите
отгоре надолу, като предпазва от рязко напълване на
купола.
Ръкохватките за управление (команди) са две, по една
към всеки заден носещ колан.
|
|
