Курс за първи скок - схема на обучение

ОТВАРЯНЕ НА ГЛАВНИЯ ПАРАШУТ

По програма с РЪЧНО отваряне

1. Парашутистът заема положение с лице към земята.

2. Поддържа това положение и намира ръчката за отваряне

а. Ако ръчката е прикрепена към дъното на контейнера, парашутистът гледа нагоре, докато посяга към нея.
б. Независимо къде е прикрепена ръчката и от какъв тип е, докато посяга към ръчката обучаващият се трябва да запази предишното положение на тялото.

З. За да се запази равновесие и тялото да не се завърти по надлъжната си ос, докато се посяга с дясната ръка към ръчката, лявата ръка трябва да се изнесе напред и надясно пред главата.

4. Ръчката се изтегля с пълна сила и двете ръце се връщат в предишното положение.

5. След като изтегли ръчката парашутистът:

а. Остава в стабилно хоризонтално положение и отброява 3 секунди: "1001 ... 1002 ... 1003".

б. След третата секунда оглежда как протича отварянето на купола.

По програма IAD и програма с автоматично въже

1. След отделянето от ВС парашутистът изчаква в стабилно положение отварянето на парашута, като отброява пет секунди: "1001 1002 ... 1003 ... 1004 ... 1005".

2. След това парашутистът поглежда през рамо назад, за да се убеди, че процесът на отваряне протича.

Работа с купола

1. Управляване на купола.

а. Когато командите са в горно крайно положение, куполът се движи напред с максималната си скорост.
б. При притегляне на дясната командна ръкохватка, куполът завива надясно, при притегляне на лявата – наляво.

в. Завъртането на купола продължава докато ръкохватката е притеглена надолу, и спира, когато е отпусната в горно положение.

г. В близост до земята рязкото притегляне на командите може да има много сериозни последствия.

д. Когато двете команди са в крайно горно положение куполът трябва да се движи право напред.

е. Когато наближи времето да се приготви за приземяване, парашутистът прекратява развъртанията на купола.

ж. За да се избегне сблъскване между парашутистите, преди да започне завой, всеки винаги поглежда в посоката, в която възнамерява да завие.

2. Хоризонтална скорост на купола в зависимост от вятъра.

а. Ако парашутът е отворен над предвидената точка и срещу вятъра, каквато е практиката, куполът може да лети към целта по-бързо, отколкото да се отнася встрани от курса към целта.

б. Този ефект се проявява по-ясно при по-голяма скорост на вятъра.

в. Преди да започне подход за приземяване, на 300 m (1000 ft) парашутистът се насочва срещу вятъра.

3. Стратегия на подхода за приземяване.

а. Всеки парашутист сам носи отговорността да се приземи на открита площ.

б. Лети се към точно определени, предварително зададени точки над земната повърхност, в близост до земната цел (или редуващи се открити площи), като обикновено схемата на подхода е правоъгълна.

1) От предварително набелязана точка на височина 90 m (300 ft), се лети право напред в посока срещу вятъра до приземяването, като чрез управлението се избягват опасни препятствия (финален заход).

2) За да се стигне тази точка, на височина 90 m (300 ft) се лети перпендикулярно към посоката на вятъра, от предварително набелязана точка на височина180 m (600 ft), перпендикулярно спрямо финалния заход (напречен подход) .

3) От предварително набелязана точка на височина 300 m (1000 ft) за да се стигне точката на височина180 m (600 ft) се започва подход за приземяване, като се снижаваме по посока на вятъра, встрани от целта (контраподход) .

4. Стратегия на снижаването на височина 300 m (1000 ft)

а. След проверка дали куполът е в изправност, взимате под внимание земния ориентир за точката на отваряне и проверявате височината.

б. Начертавате мислена линия от действителната точка на отваряне до предварително набелязаната точка за начало на подхода на височина 300 m (1000 ft) и разделяте тази линия съобразно оставащата височина.

в. Кръжите над подходящия дял от линията, докато не достигнете подходящата височина, за да полетите към следващия дял.

г. Например:

(1) Отваряте с изправен купол на височина1200 m (4000 ft)

(2) Кръжите над първата третина на линията до височина 900 m (3000 ft)

(3) Кръжите над втората третина до 600 m (2000 ft).

(4) Долитате до началната точка на подхода на 300 m (1000 ft).

След първата проверка на местоположението, представете си линия до началната точка на подхода на 300 m (1000 ft) и проследете мислено движението си напред съобразно висотомера.
д. Ако сте над набелязаната наземна точка за начало на подхода на височина по-голяма от 300 m (1000 ft), насочете се за момент назад към точката на отваряне и се върнете на подходящата височина от 300 m (1000 ft).

5. Алтернативна стратегия на приземяване.

а. Ако сте на половината път зад мястото за приземяване и ви остава по-малко от половината очаквана височина избирате нова, алтернативна открита площ за приземяване.

б. Ако на 600 m (2000 ft) или над тази височина (имайки предвид времето за вземане на решение) е очевидно, че няма да можете да достигнете точката на височина 300 m (1000 ft), тогава:

(1) Избирате за приземяване открита площ без препятствия Б близост до нея.

(2) Визуално пренасяте планираната схема на захода върху новата площадка за приземяване.

(3) Снижавате по новата схема на захода за кацане.

в. На парашутистите, които се приземяват встрани от предвидената площ, може да се наложи сами, без чужда помощ, да взимат правилю решения за приземяване на безопасно място.

6. Стратегия на последния подход:

а. Насочвате се срещу вятъра за финален подход.

б. Точно преди приземяването спирате движението на парашута напред до покой с подем

(1) На височина 3 m (10 ft) спирате до покой със 75% притеглени команди.

(2) В покой вземате остатъка от пътя до стъпването на земята.

(3) Повечето куполи приземяват най-добре, когато парашутистът започне спирането до покой на 3 m (10 ft) над земята, но често пъти е трудно да се прецени точно височината.

в. Веднъж спрян до покой, куполът се срива, като отначало започва да пада бавно и после по-бързо.

(1) По-добре е да държите командите в положение за подем, защото дърпането им докрай може да увеличи скоростта на снижаване.

(2) Рязкото отпускане на командите нагоре води до внезапно пропадане на парашутиста.

(3) Лекото плавно отпускане на командите нагоре може да улесни приземяването, но само ако куполът е бил сринат (откъснат от потока) на височина 9 m (ЗО ft) или по-високо.

г. До набирането на опит обучаващите се трябва да скачат с по-големи куполи, които се сриват по-плавно и бавно и позволяват грешки, ако не са много груби .

7. Чувство за скоростта.

а. Куполът изглежда сякаш се движи много бавно, докато не се снижите за финален заход.

б. Първоначално представата каква е тази скорост може да ви подведе .

в. Куполът се нуждае от скорост, за да спре ефикасно до покой.

г. Изчакайте докато достигнете правилната височина за подем.

8. Приоритети при приземяване

а. Приземявате с равно и летящо по права линия крило.

б. Приземявате на открита площ, като избягвате препятствията.

в. Подемате (спирате до покой) с най-малко половин спирачки.